Йога е пътешествие, което започва от душата, преминава през душата и достига до душата

Думата йога произлиза от санскритският корен „юдж„ и означава обединение или сливане. Йога представлява единението на индивидуалният Аз – или Атман с универсалния Аз или Параматман. Това е единението на човека с абсолютната реалност.

Много хора на Запад смятат,че йога е култ към физическата красотата и здравословния начин на жвот и изцяло я отъждествяват с телесните пози. Други я възприемат като религия или секта. Това замъглява истинският смисъл на йога.

Йога е системна наука – нейните учения са неделима част от повечето религии, но самата йога не е религия. Можете да следвате която и да е религия и да практикувате йога, без да има противоречие . Йогистки практики могат да бъдат намерени в свещените текстове на всички религии.

Йога не е езотерична източна религия, а практически, систематичен и научен стремеж към съвършенство еднакво актуален в съвремието и в древността, на Изток и на Запад.

Произходът на йога е обгърнат в тайнственост и се смята за по-скоро Божествен отколкото човешки. В културно-исторически аспект можем да кажем, че Индия е родината на тази наука, така както я познаваме днес. Там е запазена изначалната чистота на учението. По традиция практиките и познанията са предавани от учител на ученик. Систематизирал ги е древният мъдрец Патанджали, който около 200 години пр.н.е. г е подредил в 196 сутри или кратки афоризми.

Централното учение на йога гласи, че същинската човешка природа е Божествена, съвършена и безкрайна. Човек не осъзнава тази Божественост тъй като погрешно се идентифицира със своето тяло, ум и с обектите от външния свят. Това погрешно отъждествяване н свой ред го кара да се мисли за несъвършен и граничен, подвластен на мъката, упадъка и смъртта, понеже умът и тялото му са под влияние на ограниченията на времето, пространството и причинността. Чрез медитативните методи на йога обаче чомек може да отхвърли това невежество и да осъзнае истинската си същност, която е чиста и неподвластна на никакви несъвършенства.

Целият процес на йога представлява извисяване в чистотата на това абсолютно съвършенство , което е изконното състояние на човека. Следователно йога означава премахването на обвивката от нечистотии, усмиряванено на ниските чувства и мисли и постигането на състояние на равновесие и хармония.

Има много методи в йога, които водят до една обща цел, самоосъзнаването. Тези методи са разнообразни и отговарят на различните характери и способности, но като отделните спици на колелото , те се срещат в общ център- самоосъзнаването.

Различните пътеки на йога не се изключват взаимно, те просто представляват различен акцент. Да разгледаме накратко някои от тези пътища.

Раджа Йога – царският път.

Това е високонаучен път, систематизиран от класификатора на йога Патанджали. Следвайки го човек се научава да контролира своите желания, емоции и мисли, както и деликатните впечатления, които лежат латентни в подсъзнанието. Той обединява индивидуалната и космическата реалност чрез осем стъпала по стълбата на йога. За това и другото име на раджа йога е ащанга йога или осемстепенният път, чрез който систематично регулира и овладява от грубото – физическото тяло, през финото-сетивата, до най-финото – проявленията на ума.

Първите две стъпала са Яма и Нияма – моралният кодекс или 10-те Божи заповеди на йога. Човек най-напред трябва да възпита себе си ментални нагласи, осигуряващи устойчив и спокоен ум, иначе ползите от асана и пранаяма са ограничени.

Яма обхваща етичната дисциплина и включва безусловни заповеди, които надхвърлят границите на вероизповедание, време, епоха и страна. Това са въздържанията и правилата, които регулират морала на всяко общество и на личността и включват ненасилие, истинност, въздържане от кражби, контрол и умереност на чувствените копнежи , непривързаност.

Нияма включва самопречистване чрез дисциплина. Тази стъпка описва моралните правила, които регулират индивидуалното поведение и регулират навиците на личността. 5-те ниями са- чистота, удовлетвореност, самодисциплина и практика на методи, за усъвършенстване на тялото, ума и сетивата, изучаване на Аза и вяра и осланяне във Върховната реалност.

Третата стъпка в раджа йога е асана – или поза. Често на запад йога се свежда изцяло до тази стъпка и до култа към красотата и здравето, но тази стъпка само подготвя тялото на йогина да стане здраво и стабилно, за да може да практикува следващите етапи на йога.

Четвъртата стъпка на раджа йога е пранаяма или контрол върху прана – жизнената сила. Най-грубото проявление на прана е дъхът, затова пранаяма е наричана още наука за дишането. Регулирането на дъхът води до регулиране на умът, защото ако умът е смутен , дишането също става неравномерно и обратното.

Петата стъпка по пътя на раджа йога е пратяхара- отдръпване и контрол на сетивата. Чрез петте сетива умът се свързва с обектите в света и събира усещания. Когато практикуващият овладее способността на отдръпва сетивата си, той се изолира от външните дразнения и създава предпоставка за следващата стъпка- дхарана- концентрация

Разпилените умствени сили се събират и насочват към обекта на концентрация чрез продължително волево съсредоточаване на вниманието. Тази стъпка се постига чрез постоянство и настойчивост и когато я постигнем, умът става по-могъщ и проникновен.

Продължителната непрекъсната концентрация води до състоянието на дхяна- медитация, която е седмата стъпка в раджа йога. Концентрацията прави ума еднопосочен и стабилен. Медитацията го разширява до нивото на свръхсъзнание и ни дава достъп до интуитивното познание. Всички йогистки методи подготвят човек за нивото на медитация, защото единствено чрез нея той може да постигне нивото на свръхсъзнателния ум и от там да постигне съвършенство. Практикуващият осъзнава латентните си способности и се научава да контролира фините си енергии и спонтанно може да отключи свърестествени способности способности. Благодарение на медитативните си способности пророците на всички религии са били способни да направят много чудеса, които всъщност не са чудеса, а просто осъществяване на вроденият ни потенциал.

Продължителната и интензивна медитация води до последната стъпка на раджа йога – състоянието на самадхи или изживяването на свръхсъзнанието. В това състояние човек се слива с Божественото и превъзмогва всички ограничения и несъвършенства. Това е нивото на мистичен съюз, описан в християнските, будистките, мюсюлмански и индуистки свещени текстове.

Някои от другите пътища на йога , които водят до това състояние са

Карма йога- йога на действието.

Този път учи човек да помага на другите и безкористно да изпълнява задълженията си, посвещавайки плодовете на действието си на човечеството ина благоденствието на всички живи същества. Пример за карма йога е дейността на Майка Тереза.

Джнана йога е йога на знанието.

По тази пътека тръгват малцина, които системно съзерцават висшите и финни реалности в живота.

Кундалини йога- висша техническа дисциплина.

През медосите на тази пътека се цели да се събуди змиевидната жизнена енергия Кундалини , която лежи заспала в основата на гръбнака на всяко човешко същество.

Бакти йога е йога на любовта.

Бакти йога е йога на любовта е себеотдаденото и предано служене, при което посвещаваме всички лични средства за постигане на върховна реалност. Този вид йога е в основата на повечето религии и го откриваме в молитвата на християните, свещеният танц сема на суфите и в ритулните обреди на хиндуизма.

Мантра йога

Мантра йога на свой ред включва използването на определени звуци и срички, които имат високочестотна и лечебна вибрация. Те са канализирани от древните мъдреци в състояние на дълбока медитация и се ползват като обекти за концентрация.

Всички тези пътища не се изключват. Карма йога помага на човек да изпълнява задълженията си във външния свят, така че действията на се превърнат в средство, вместо в пречка за самоосъзнаване. Бакти развива предаността и вярата и премахва препятсвия за концентрация и медитация. Джнана премахва булото на невежеството и развива силата на преценката и волята. Раджа йога успокоява ума и го прави целенасочен. Всички тези пътища водят до нивото на съвършенство, мъдрост и блаженство.

Който и от тях да изберете, практикувайте го с постоянство и отдаденост.

Източници- “Царският път”- Свами Рама
”Светлина върху йога ”- Б.К.С Айенгар
“Раджа йога ”- Свами Вивекананда